Първият рехав сняг биеше странично склона, пътечките, бунгалата и все по- рядко някой автобус изникваше по самотния път между поляни и гори, за да поспре за кратко до празните сергии на площадчето. Горе в хижата вече палеха печки, аз прибирах сенниците на караваната, зимата приближаваше и клиентите оредяваха.
Те се появяваха по обяд, сядаха на крайна маса, отпускаха се като след дълъг път, говореха си тихо, но весело, гледаха се заговорнически и поверително, с голяма любов. После, отпочинали, се изправяха, идваха пред открехнатото прозорче на караваната, тя дребничка, а той така нисък, че се повдигах, за да го виждам, докато си избират храната. Поръчваха си някак срамежливо, с усмивка и сред пукота на скарата и тихата музика от тонколоните под навеса, аз виждах лицата им, големи спрямо телата, виждах късите им ръце, скръстени кротко отпред. Тя бе винаги гримирана, с лакирани нокти и чисто облекло. Виждах всичката любов, с която поглежда към него. Той се отдръпваше и сядаше търпеливо въ ...