М А Й К А
Баба Спаса слизаше накуцвайки надолу към бобището край реката. В едната си ръка носеше цинкова паница с варен боб, загърната в тъкан месал, в другата стомна с вода.
Оглеждаше се и размишляваше.
,,Такива времена са. Трябва да се свърши и тази работа.
Сина, големият, Атанас я бе предупредил – ще дойдат хора, негови другари. Заедно са работили в мината – а после са хванали гората.
А дедо Кольо, мьжът и, човек с благо и открито лице, с хубави и гъсти, тъмни мустаки и кръгли, черни очи, нямаше нищо против.
Тя знаеше, че дедо Коле бе роден осем години преди миналия век, в току-що пристигнало в района бежанско семейство, дошло някъде от Костурско в днешна Гърция. Малък е бил и не е могъл да участва в Илинденското въстание, но затова пък е бил поробителите през дванайста година.
Спаса тогава, стройна и млада, пъргава невеста, сплела буйните си коси в дебела плитка, превързваше ранената му от куршум глава.
Сетне заедно бягаха към гъстите рилски гори над Предела – когато настъпиха гърц ...