МАЙКА
През широкия прозорец на болничната стая от небето изби някакъв пъстър обрив, то се покри с трепкащи петна, които растяха, зрееха и раз­буждаха дивния птичи свят. Елена наблюдаваше през стъклото сумрачното утро, изпод чиито дълбоки пластове тъмнина мъждееше дрезгава­та зора. Под клепачите ù още гъмжеше от мъглявите сенки на сънищата.
Сега, когато трябваше да се съсредоточи, да помисли за болното си сърце, за решаването на проблема, довел я в това състояние, кой знае защо задрямалите в нея спомени я повлякоха с лавината си по стръмните склонове на миналото. И уж лежеше в болничното легло и в очите ù светлееше разливът на утро­то, а тя се виждаше в онази тиха лятна вечер, обгърнала крака, присед­нала върху топлия цимент на терасата в къщата на село да наблюдава прехласнато тържествуващата, светозарна и необозрима нощ.
Смесени чувства бушуваха тогава в младата ù душа. Изпълваше я задоволство, че заминаваха да живеят в града, но и тъга, защото се раз­деляха с миналото си, с познатия ...