МАКОВЕ
Малкото момиченце се разхождаше само край нажежената от яркото обедно слънце железопътна релса. Оглеждаше се лениво, потънало в собствените си детски мисли и тихичко си промърморваше нещо на глас. От време на време надигаше изненадано глава, сякаш дочувайки тътена на далечен бърз влак. Тишината обаче обгръщаше околността като старо домашно одеяло. Чуваше се само тихото жужене на самотна пчела. Небето, опустяло от птиците, скрити на сянка стоеше като порязано от самолетна следа. Самотно пересто облаче беше надуло бяло платно. Листата на далечното дърво почиваха, застинали от безветрие, сгушени нежно в старите укривени клони. Времето беше спряло в този свят и земята се въртеше само от криволичещите плахи стъпки на малкото дете с продрани колене, което упорито надничаше между лъхащите топлина влакови релси, носещи ръждясалият белег на краткотрайността.
Малкото момиченце обичаше да намира макове, клюмнали сред тревите, да ги къса с малките си пръстенца с нащърбени, почернели нокти. ...