Докато излизаше от рехавата горичка, където беше ходил по себе си, Малчо чу отдалеч, че някой вика името му. Спря и се сниши. Измежду редките дървета различи, че е жена. Катереше се по стълбичката към чардачето, от което той наблюдаваше нивата със селските бостани. Горещият летен ветрец издуваше леката ù рокля и оттук приличаше на голяма лилава камбана, която се въззема нагоре. Тя стигна последното стъпало и видя, че го няма на чардака, огледа отвисоко полето и като не видя нито него, нито някой друг, се спусна бързо надолу и закриволичи между бостаните. Пъдарят се беше прислонил до едно дърво в края на горичката и скришом я наблюдаваше, като изчакваше да види какво ще направи, докато мисли, че никой не я вижда. Жената стигна до един бостан, наведе се и започна да бере. Оттук не се виждаше нито коя е жената, нито на кого е бостана, нито какво бере. Беше делник, а в делник рядко идваха хора насам, защото бяха заети с усилната кърска работа и гледаха да не изпускат трудоденя. Затова си б ...