- Ако бяхме говорили още малко за това, сигурно щях да ти налетя.
Смях...
- И аз нямаше да те отблъсна.
- По дяволите, Ади, защо не ми каза още тогава! Така ме измъчи! Чаках те цели...
- Цели два дни, Дейв!
И пак. Смях.
- Накара ме да заобичам Англия, наистина - Дейви отметна дългата част на косата си.
- Дейви, колко ли време прекарвахме заедно, без Джо да знае? Чудя се как още тогава не заподозря нищо.
- И все пак ти не му изневери. Нито веднъж. Трябва да ти кажа, че доста ме ядоса, но и... радвах се. Надявах се,че ако някой ден станеше моя, също ще ми бъдеш толкова вярна.
- И бях.
- И беше, наистина. - Дейви докосна ръката ú и нежно се усмихна.
В кафенето влязоха момиче и момче, хванати за ръка. Изглеждаха толкова щастливи... Дейви и Ейдриън сведоха очи, но никой от тях не смееше да попита - въпроса, който ги изяждаше отвътре, но нямаха сили да зададат.
Дейви погледна отново към тях, след това към нея.
- Не, Дейв - тя поклати глава. - В последната година всичко, от което имам нужда, е да работя.
- И никога не си...
- Срещах се с един колега. Но всичко свърши бързо - още на първата среща. Не мисля,че някой би издържал по-дълго с мен. Аз самата не мога...
- Ако това ще те успокои, аз също не съм... и не знам дали...
- Дейви, виж ги - тя посочи към двамата влюбени, които сякаш бяха залепени един за друг в целувка, чакайки за кафе.
- Знаеш ли за какво се сещам, като ги гледам?
Тя поклати глава, отпивайки от капучиното си.
- За нашата първа целувка.
Ейдриън едва не се задави от смях.
***
АФИ имаха концерт  в поредния Лондонски клуб. Ейдриън и Джоузеф също бяха там, макар че отидоха 5 минути преди той да свърши.
Малко след това:
- Мила, отивам да взема нещо за пиене.
Тя поклати глава отнесено, търсейки с поглед Дейви. Най-после той се появи - потен, с разрошена буйна коса и леко размазан грим. Не, това вече беше прекалено.
Ейдриън се обърна, решена да си тръгне час по-скоро или нещо щеше да се случи. Наистина.
За съжаление обаче Дейви беше на същото мнение. Той мина покрай нея, хвана безмълвно ръката ú и леко задъхан я поведе към караваната зад сцената.
- Дейви?
Без отговор.
Той отвори вратата и буквално я натика вътре. След което заключи, дръпна завесите и все още държейки ръката ú, я притисна към стената. Тя го гледаше уплашено. Вената на челото му пулсираше; той дишаше тежко, беше потен... и толкова красив...
- Страхуваш ли се от мен?
- Не...
- Тогава защо ме гледаш така, Ади?
- Плашиш ме.
- Значи се страхуваш? Хайде, Ади! - гласът му беше леко дрезгав. Той стеше толкова близо до лицето ú, че тя усещаше горещия му дъх. - Сега сме само аз и ти.
- Много смешно, Дейв. - тялото на Дейви буквално излъчваше топлина.
- Ади мисля, че сега е времето да поговорим.
Да, той беше сериозен. Постави едната си ръка на кръста ú, а другата - на стената. Така Ейдриън нямаше как да мръдне. Потрепери. Наистина беше стресната.
- Да поговорим... за какво?
- Мисля,че знаеш за какво...
- Дейви, какво по дяволите си мислиш?!
Той се усмихна дяволито. Гримът му отиваше толкова много... Дългата гарвановочерна коса почти докосваше лицето ú.
- Целуни ме - каза го тихо.
Взирайки се в тази обеца и устните му не беше трудно да му се подчини. Но, нямаше как, Джо. Само ако някой отвореше вратата и ги видеше... А, Господи, как искаше да го направи!
- Дейви! - тя изписка.
- Няма да го направя първи, искам да съм сигурен. Целуни ме, знам,че искаш.
- Не, не искам.
- Да, искаш - той натърти на последното.
- Не, не искам- тя по-скоро се опитваше да убеди себе си, не него.
- Направи го - той се приближи още.
Провокираше я. Знаеше,че само ако я провокира, ще постигне каквото иска.
- Дейви, защо го правиш?
- Защото искам. И ти искаш. И двамата го искаме. Винаги сме го искали.
- Не мога, Дейв. Просто не мога.
- Не можеш?! Как да не можеш?! Нито се опитваш да избягаш, нито дори да ме отблъснеш! Как да ти повярвам тогава!
- Дейви, очевидно е защо не се опитвам да избягам... какво ще кажат другите, ако ме видят да изскоча стресната от караваната, където сме били само двамата?!
- О, само извинения. Можеш да ме отблъснеш. Защо не го направиш?
Сърцето ú туптеше все по-силно.
- Ей, погледни ме- той нежно докосна брадичката й- давам ти шанса да останеш. Или да си тръгнеш. Ще те пусна, обещавам, само ми кажи дали ме искаш. Какво избираш?
Тя се поколеба за момент. И двамата чуха гласа на Джейд и Крис, които се караха някъде отвън. Отново. Откакто двамата бяха заедно (което не беше много дълго) се караха на всеки 10 минути. Ейдриън се зачуди какво ли прави Джо.
- Дейви...- тя погледна към него. Беше идеалният момент.
- Всичко е наред, разбирам. Но си мислех,че между нас... - той се отдръпна леко.
- Дейви...
- Никой не трябваше да разбира. Можеше само да опитаме, струваше си да опитаме...
Тя го прегърна. Притисна се силно към горещото му тяло. Той обви ръце около нея и подпря глава на рамото й. А тя, от своя страна, завря лице в косата му и провря пръсти през нея.
- Моля те...
Той промърмори. Ейдриън, отдръпвайки се назад, докосна с устни лицето му, намери неговите и го целуна. Беше нежна и отчаяна целувка. Тяхната първа целувка.
Изведнъж тя го отблъсна, отвори вратата и изхвърча от караваната. За щастие навън нямаше никого. И за още по-голямо щастие Джоузеф се беше забавил и тъкмо сега се появи пред невиждащия поглед на Ейдриън.