Мракът пада изведнъж, като клепачи на очи. Той не иска да спи, нито да вдига клепачите. Страхува се от нещо. Но не може да се бори със страха. Няма сили. Сънят е по-силен от него. Обещава си, че няма да сънува вече. Уморен е. Трябва просто да оздравее. Нищо повече. Наблюдава се отстрани и се възмущава от неспособността да ръководи тялото си.
И заспива дълбоко.
Едва в края на нощта се размърда и установи, че старецът е хвърлил одеялото върху него без да усети. Трябва да помисли върху това по-късно. Нима може човек, който знае, че може да бъде убит, да постъпва така с убиеца си? Нима може?
Затваря очи. Щурците вече не пеят. Клепачите падат. Тихо е.
Като в аудиторията. Говореше професорът.
– Финансовите инструменти са като нотите в нотната тетрадка. Всички вие сте имали нотни тетрадки, нали? Или вече не ги произвеждат? Няма значение. Върху тях са нарисувани хубави символи – те означават музика. Тези от вас, които схванат ритъма, сърцебиенето на музиката, ще станат добри брокери, инвестици ...