Малкият човек
Той беше дребен. Май само изглеждаше на такъв, но имаше ли значение? Беше незабелeжим и нищожен. Ами на него всичко му беше малко. Имаше малко пари, живееше в малко жилище и според шефа си - работеше малко. Колегите малко разговаряха с него. Той също. Понякога се усмихваше, но това нямаше значение. Каквото и да направеше беше малко и незабелeжимо. Според съвременните мъжкари, той дори не беше мъж. Не притежаваше мускули, здрави юмруци, железен характер или жестокост. Беше прототип на „чехльо”, безволево същество, импотентно. На някаква слаба овчица, която е съгласна с всеки и всичко.
И понеже малкият човек съвестно спазваше правилата, а другите – не, един ден беше прегазен на пешеходната пътека. Погребаха го в малък ковчег или поне изглеждаше на такъв... Имаше ли значение? Бързо го забравиха. Остана само някакъв некролог, който с времето избледня и прокъса. Висеше трудно забележим като своя собственик на една малка спирка.
- Ех Пешо, ти беше голям човек, с голямо сърце... Добър. Жалко, че си отиде рано... - въздъхна тъжно някой.
Спирката беше пълна с народ, но никой не го погледна. Ами той беше от малките и незабелeжими хора. От тези нищожните, сивите, които никой не запомня. Дори да правят само добро.
Пешо беше голям късметлия. Един човек го спомена с обич.
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И на мен ми е любим. 🤐
-
Това е едно от любимите ми разказчета. Радвам се, че си го оценил, защото в днешно време "малките" хора най-много ги тъпчат. Сега на мода са "мъжкарите".
Може да наминаваш, когато искаш. Винаги си добре дошъл.
Нося и на критика, така че..."Усмииих!" -
Дадено ти е от ТАМ ! Винаги успяваш по вълшебен начин в кратък текст една обикновена случка , за уж обикновен герой така да ни го поднесеш , че да почувстваме голямото и ценното! Та ; "Затуй минавам аз тук всяка вечер
под фосфорната тайна на "...творбите ти! Благодаря за удоволствието! Една щастлива усмивка от мен "Усмииииих!" -
Разбрал си посланието ми и това ме радва. За съжаление такъв е живота.
Лесно се пишат кратките разкази. Лесно и бързо. Благодаря ти. -
Правил е добро, спазвал е правилата, не е бил като хиените...Жалко за човека...
Браво, за хубавите кратки разкази, иска се голям майсторлък! -
Здравей, Костадин! Не се шегувай така с моя герой. Поздрави!
-
Кой беше казал,че от размера нямало значение?Друго си е малкия.Поздрав.
-
И аз се надявам на същото. Поздрави, Марианка!
-
Здравейте, Пешо и Пепи! Благодаря, че се отбихте.
Пешо ми е любимо име. Пробвах с други имена, но Пешо си звучи на-добре.
И е вярно, че големите хора създават големи ядове, затова гледам да стоя по-далеч от тях. -
Голям човек - големи ядове.
-
Ех, Пешо...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Шегувам се.