Виждате ли онзи голям телевизор? Да онзи, който прилича на щайга. Той е без екран и вътре е празен. Нарочно е такъв, защото аз живея в него. Мъничък съм и лесно се побирам. Там спя, ям и играя. Мама и татко често се карат и повечето време седя вътре.
Понякога правя смешни физиономии, за да ме видят. Както е по телевизията. Искам да ги разсмея, но те не ме виждат. Чудя се, дали знаят, че съществувам. Сядат на канапето срещу мен, гледат ме, но не ме забелязват. А може да съм невидим или пък съм малечко - палечко и съм прекалено малък.
Имам си и кученце. С него си делим храната. То винаги ми оставя част от нея. Той ми е приятел и с него вечерно време обикаляме кофите за боклук и улиците. Когато мама и татко заспят, аз излизам от телевизора и тръгвам. Понякога се разхождам безцелно. Много често ме спират възрастни с въпроса, дали не съм се загубил. Как да им обясня, че не аз съм се загубил, а са ме изгубили.
Ето я и любимата ми кофа. Тук постоянно намирам нещо интересно. Днес например си н ...