На масата седяха трима души: две жени и мъж. Мъжът се казваше господин А-А, една от жените беше негова съпруга, а втората жена беше тяхна семейна приятелка и се казваше госпожа В-В.
Госпожа В-В често идваше на гости на семейство А-А и троицата се заседяваше до късно вечерта. В-В беше разведена от няколко години и идваше без кавалер, тъй като нов мъж още не се беше намерил.
На въпроса на госпожа А-А защо се стигнало до развод, В-В отговаряше, че инициативата за развода била нейна, тъй като, по нейни думи, бившият ù съпруг „не струвал нищо като човек и мъж, не оценявал качествата на жената до себе си и разводът бил най-приемливият вариант вместо двамата да продължават да живеят под един покрив, без да изпитват чувства един към друг“.
В-В естествено малко украсяваше нещата, дори доста, но не защото обичаше да съчинява или лъже хората, а защото не искаше да се смири с факта, че всъщност мъжът ù беше този, който реши да я напусне, а не обратното. Семейният живот с госпожа В-В му беше доскуч ...