Малкото момче с големия мотоциклет
Ако някой си е помислил, че като малък съм препускал само яхнал коне, или отвреме на време "Бианката",то той въобще не е в крак с голата истина. И за да се убедите колко не сте били прави, ако сте си помислили така и колко съм прав аз като твърдя обратното четете нататък...
Чичо Йордан, най-малкият брат на дядо ми Иван( загинал в Балканската война) вече ме беше научил да карам неговото колело “Бианка”. В началото, понеже краката ми не стигаха до педалите, карах с проврян през рамката крак - позната на всяко хлапе техника. Още оттогава една от детските ми мечти, дори и като студент, беше да имам собствен велосипед. Мечта, която така и си остана неосъществена. След години това вече не беше проблем, но даже да имах и фабрика за велосипеди, тъгата по неосъществената тогава мечта пак щеше да си остане. А за мотор въобще не смеех и да си помисля - навярно защото съм бил твърдо убеден, че чак такова щастие не може да ме споходи.
Големият син Иван на чичо Ата ...