На вратата се почука. Лизи вдигна глава напрегнато.
– Спокойно. – каза й Чарли. – Страшникът няма как да ни намери тук. Сигурно е…
– Елизабет? – чу се приглушеният глас на Сам.
Първата й реакция бе да се отпусне с облекчение. Минаха цели няколко секунди, преди девойката да си спомни, че всъщност е сърдита на Казра. Ако беше котка, щеше да мята опашка наляво-надясно и да съска. В случая само се намръщи и демонстративно се облегна на дивана. Чарли въздъхна, поклати глава и се изправи.
– Отивам да ти намеря дрехи. – каза й.
– Но… – започна Лизи, изведнъж осъзнала, че така ще остане сама със Сам.
– Той държи на теб, Елизабет. – прекъсна възраженията й Чарли. – А ти държиш на него. Ще е жалко, ако това, че е глупак, сложи край на всичко. Дай му шанс?
Лизи не отговори. Мошеникът реши да го приеме като добър знак и тръгна към вратата. Като го видя на прага, Сам направи такава гримаса, сякаш е открил, че трезорът, който е отворил, се е оказал празен. Чарли се ухили.
– И аз се радвам да те видя ...