Малкото щастливо момиченце живее в къща с няколко лястовичи гнезда под стрехата и сутрин се събужда от песните им. Тя знае, че долитането им от топлите страни е най- важното събитие през пролетта, така й е казал баща й. Малкото щастливо момиченце става, опитва се с хитрини да се спаси от закуската, наистина, баща й твърди, че непременно трябва да си изпива чашата мляко, но точно това тя не мисли да прави, точно за това няма да го послуша.Тръгва из двора, после по улиците, личицето й е усмихнато , розовее от слънчевите лъчи, хората, покрай които минава, също са усмихнати, радват й се, говорят с нея, но тя не осъзнава, че те се усмихват заради нея, че тя за тях е като слязло от небето слънчево зайче...Усмихват се дори сбръчканата проклета старица, която по- големите деца смятат за баба Яга и бягат от нея, усмихва се глухонямото момиче на съседите, което си е дошло за ваканцията от специалното училище, където учи. Само на баба й не й е до усмивка, тя настоява да си изпие млякото и това се ...