18.11.2022 г., 10:52 ч.

 Маратонци 4 

  Проза » Разкази
1031 0 13
Произведение от няколко части « към първа част
8 мин за четене

            Лицето ѝ бе поруменяло.

- Добре ли си - усмихнах се широко - Хайде отиваме у нас, тъкмо ще си починеш, ще хапнем нещо и утре сме на работа

В метрото стояхме прави и прегърнати, мълчаливи и вглъбени в себе си, а багажните ни ранички висяха на рамото ми.

- Пристигнахме, ето тук живея. Заповядай, има топла вода, ще ти донеса хавлия, мой спортен екип да се преоблечеш, тук в стаята ти е банята - занареждах като свенлив домакин - А аз ще приготвя  нещо за хапване. В такива случай се пие за победата, имам кентчета бира, кола, фанта... метакса. Все пак успеха ни трябва да се полее

                Да съм се забавил 15 минути в кухнята. Сложих баница да се пече, измих и нарязах домати, краставици с парченца сирене, маслини и зехтин.

За малко да изпусна чиниите. Тя бе приседнала на крайчеца на дивана в същия си спортен екип, руменината бе изчезнала, гледаше с полуизцъклени очи. Някакво, неадекватно състояние ли...

- Каралайн, добре ли си. Не си взела душ, защо,... големи и разумни хора сме, а аз не разчитам само на тази среща.

- Искам да ти кажа нещо, да ти призная по-точно - вяло започна тя - Аз не съм тази за която се представям. Аз съм една лъжкиня. Присвоих си името и историята на друга жена. Наистина съм от Исландия, но не от Рейкявик, а от едно малко градче в близост до рибната фабрика. Така стана, че не успях да получа солидно образование. Майка ми почина рано и трябваше да се грижа за семейството. Баща ми се ожени повторно, но несполучливо, живееха с мащехата  отделно  от нас. Започнах работа е рибната фабрика, която казах, че е на дядо ми, едва 18-годишна. От там научих историята за измислените от мен  баба и дядо грък.

С внучката ѝ бяхме почти връстнички,... Нее, не съм я убила, ако си мислиш това. Просто им завиждах затова, че имало и по-добър живот. Започнах да пия алкохол от безсилие, но разбрах, че и това не е спасението. Случайно разбрах, че имали роднина в Атина, възрастна жена, сестра ли, леля ли, не знам точно и търсели момиче да се грижи за нея срещу доста добро заплащане.

Неочаквано избраха мен, и ето от две години съм тук. Изключих всякакви комуникации с външния свят, подпомагах финансово сестрите си за да учат. Доказвах пред себе си, че крачка по крачка мога да успея. Не употребявам от години никакъв алкохол или да пуша коноп.

И един ден срещнах теб, не си мисли, че съм те взела за спасител, а просто срещнах един добър човек, който ми даваше вяра, а аз успях да го излъжа.

Изпитание беше участието ми в този маратон. Провалих себе си, провалих и теб

Моля да ме извиниш.

- Каралайн, какво си провалила, нали завършихме, не се отказахме по средата, както някои направиха . Все пак духът ни победи...А за другото, може би се досещах, че нещо не е наред.

Знам, че посолство или консулство на Исландия в Гърция няма. Интересно ми бе, че ръководиш фирменната търговия, но просто свикнах с теб, обладани от спорта. Трябва да бъдеш себе си, животът може би е като спорта, трябва да си борбен и не е от значение дали ще си медалист, важно е да бъдеш човек. Според мен, ти успешно се справяш и с маратона на живота си.

- Може би си прав, но аз съм лъжкиня, извинявай отново. Вероятно след 10 дни летим за Рейкявик с госпожата. Тръгвам си, не мога по-вече с теб. Не, недей да ме изпращаш, мога и сама.

Всички пътища водят към парка, нали...

Кимнах утвърдително с глава.

Тя взе раничката си, изпратих я до пътната врата.

Преметна раничка през рамо и с решителна крачка тръгна надолу към парка.

Мдаа, хората в живота ни идват защото ги допускаме, и си отиват защото искат .Не винаги е виновен този който си тръгва, и не винаги е виновен онзи от когото си тръгват.

Така е, понякога бедите идват за добро, а мечтите не се сбъдват заради нещо по-хубаво.

               Лежа с къщи, броя паяците по тавана, като че ли все още не мога да проумея измислената история на Каралайн. Омаях ли се от приятната й външност, или че е богата измислена наследница. Даа, но се виждах джендърски облечен в костюм, папионка или привързано шалче на врата,  с нежни ръце и лакирани нокти, и лицемерно да кокетнича...

За  кое съжалявам по-вече, за лъжливата Каралайн ли, или за стотиците пробягани километри заради моралното удовлетворение да си маратонец, любител маратонец, все пак. А оня древен войн, дали е тренирал колкото мен, едва ли, просто е носил вестта за победата над персийците..

              Звънът на мобилния  наруши размислите ми. Я, Мария...

- Как си бе Петро, маратонецо, знам не си победител, защото не те даваха по телевизора, шегувам се разбира се. Какво правиш бе момче, добре ли си?

- О, да винаги добре - засмях се - А ти как я караш?

- И при мен е добре. Искаш ли да се видим, утре и в неделя почивам, сега няма такъв наплив в заведението. Хайде на дежурното ни място, в градинката до фонтана под Синтагма, става ли.

- Добре в 11 часа съм там, видно място, тъкмо няма да се изгубим в навалицата - през смях ѝ казах

Мария, въпреки че нищо не се получи между нас преди време, запазихме доброто отношение един към друг. Единствено тя ми честити Петровден, а аз единствен 15 август, макар да имахме много познати... Тя беше дребничка на ръст, с правилно телосложение, и за разлика от други жени, си призна че не е тренирала художествена гимнастика или да е била балерина, още по-малко волейболен разпределител. Беше живо и енергично момиче.

Е вярно, малко ръстово се различавахме, беше до рамото ми, дребничка, подскачаше до мен радостна,, или хванала ме за ръка пред някоя витрина за да види още колко трябва да порасне.

Сигурно са ни мислили за по-голям брат и малката му сестричка, когато идваше с две щръкнали плитки като Пипи дългото чорапче и вечно с усмивка на лице.

Беше завършила Техникум по обществено хранене и после Педагогика в Университета, започнала като учителка, но някаква ученичка-дебелана я напсувала на дребна и на майка,... И вместо да подмина с усмивка, разказваше тя, с два юмрука я свалих на  пода с разбит нос. Последвал учителски съвет и уволнение, заради малтретиране на ученици.

Започнала като помощник-готвач да бели лук и картофи в някакъв работнически стол.

И после, спасителният бряг за всички онеправдани, Гърция.

Беше ме поканила на танц на някакво събиране, защото се обзаложила с други жени, че може да ме покани, така се и запознахме. Срещахме се почивните дни, шляехме се из Атина или Пирея. Дали обичаше музей или не, не знам точно, но остана възхитена от историческия музей под Акропола. Имах покана за двама за рокфестивал и скачахме до полуда на дансинга.

Смееше се по детски, когато остроумничеше

- Ти ли ще се наведеш или аз да подскоча, ако искам да те целуна или целуваше двата си пръста и ги слагаше на устните ми

Беше занимателно, особено ако си детенце, а ние в разцвета на силите си и малко много необичайно да се правим на деца.

Целувахме се вече на някоя пейка като средношколци, в градинката пред  квартирата ѝ, през дрехите галехме телата си.

- Хайде вместо да се шматкаме по улиците и кафетата да идем в къщи, само ей така, да не сме на улицата - предложих веднъж

- Вярваш ли си, само ей така,... точно сега не искам - уклончиво отговори

 - Ами тогава да идем у вас

И  с приказката ''Не ти ли е хубаво тук и сега'' изчерпвахме въпроса.

Иначе не беше капризна, да се тръгне, искам това или онова, защо сме тук а не там, през седмицата се търсехме по мобилните, и се заливаше от смях като на въпроса ѝ ''Какво правиш''

отговарях '' Каквото ме накарат, защото иначе ще ми резнат от надницата''

Знаеше, че бягам маратон и най-доброто ми постижение бе седмо място, умираше си от кеф когато правех лицеви опори на плажа, тя сядаше по турски върху гърба ми и ги броеше

До фаталната нощ в градинката пред квартирата ѝ...

Беше седнала в мен, целувки, милувки. Разкопчах блузата ѝ, оголих кръста ,галех настръхналите ѝ  гърди, тя ме опипване под ризата. Сигурно се е полюшвала напред-назад, имитирайки нещо. Мъжкото в мен се събуди, понабъбнало и в готовност....

Изведнъж тя скочи, закопчавайки трескаво блузата си, вторачи се между краката ми

Промърмори нещо несвързано

- Петьо тръгвам си, ще ти се обадя - и се затича към кооперацията си

Седях в несвяст, недоумвяващ какво се е случило, какво ли си е помислила, че ще се любим  като безпризорни  на улицата ли ,тук на пейката.

Няколко дни не се обаждаше на позвъняванията ми

'' Добре ли си '' пуснах СМС

'' Добре съм, а ти ''

'' Да, всичко е ОК, когато искаш и си свободна, обади ми се'' бях отговорил

След време се обади, че работи в таверна близо до плажа и ако искам да ида да я видя.

Отидох, същата веселячка, все едно нищо не се е случило. После си честитихме именните дни.

после за паркинга с велосипедите.

И изведнъж, да се видим

Добре щом така искаш, поне малко смехории ще има...

 

 

 

..............следва

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Plevel ( Силвия Илиева ) не е като оправдание, извинявай че толкова късно отговарям. Ами, съчинявам ги едни такива по-леки разказчета, малко описателни , но неангажиращи и вече да завършват щастливо.
    Благодаря ти от сърце...
  • Дотук прочетох с интерес. Хитрец е Петро, само френска мадама не беше сгащвал мисля. Или разгащвал 😂, не знам. Наблюдава се една тенденция при теб, дано да не ме опровергаеш, защото и така си е много увлекателно. Ярки, лаконични описания, които усилват ефективността на възприетото и се открояват. Не знам как ти хрумна това с варенето на кокали(тук коментирам всички части), на нечий вкус може да му дойде като черен хумор, но на мен страшно ми хареса. Правят ми впечатление лекотата на описанията, звучи достоверен сюжета(като цяло), с леки отклонения, продиктувани от мъжко его(изглежда). Но и то ми е симпатично, защото не се натрапва и е в полза на разказа. Също и речите, макар и дълги и изказани на един дъх - се четат с лекота. Интересна ми беше сцената с лицевите опори и Мимето седнала по турски върху гърба на героя.
    Беше забавно и романтично, прочетох наведнъж всичко. Абонирам се за маратона и ти пожелавам успех.
  • Благодаря ви Катя и Валентина, малко описателно пиша, но да се разбира по-лесно. Валя,благодаря, може би трябва да си купя буквар, защото допускам понякога греЖки в писането
  • Увлекателно разказваш
    Оправи по-вече - няма тире, една дума е.
  • Много си сладкодумен. Няма да ме учудиш ако пропишеш и приказки.🙂
  • Пепи, благодаря за усмивчицата, приятни почивни дни
  • 🙂
  • Миночка, Таня, Генек, радвам се че ви хареса '' маратонското бягане''. Приятна вечер
  • Господин Тенев, благодаря.
    Винаги се старая да пиша правилно,ако променям словореда мисля си, че ще е по-достоверен разказът.. А по чата нищо не съм блокирал
    Благодаря още веднъж за забележките.
  • Става интересно и напечено
  • Увлекателно, хареса ми!
  • Продължавам да чета с удоволствие.
  • Поправих десетки грешки в тая част. Повечето технически. Следваща в такъв вид няма да бъде одобрена. Оглеждайте добре преди публикуване. И отблокирайте чата, за да не пиша тук служебни съобщения.
Предложения
: ??:??