Самото то не знаеше откъде го довя вятърът до този храст. Беше едно малко семенце. Пусна коренчета, стъбло, листенца.
- Хубав е животът - мислеше си растението и листенцата му потреперваха радостно. - Да имаше поне малко водица. Толкова е горещо днес.
В този миг капна капката.
- Откъде ли дойде тази капка? - учудено се заоглежда растението.
Точно над него, на храста беше кацнала птичка.
- Е, ей. Ти май, че плачеш, а? Защо си тъжно, птиче? Нали казват, че птиците са щастливи?
- Тъгувам за рожбата си. Тя замина далеч. Бях с наранено крило и не отлетях с ятото.
- Какво толкова? Другия път ще отлетиш с тях. - каза растението и кимна разбиращо.
Птичката се съживи. Даже изчурулика.
- А ти, знаеш ли колко красиво цвете си?
- Аз съм цвете ли, казваш?
- Да, да. И то много красиво цвете. Ти си красива маргаритка. ...