di_t (T.Т.)
229 5979
3.10.2024 г., 19:04 ч.

 Марина - 1 част 

  Проза » Разкази
317 5 5
Произведение от няколко части
2 мин за четене

        Когато слънцето засия в небето, Марина тръгна след майка си и подтичваше след нея, защото тя вървеше доста бързо. Носеха сапун и една торба с дрехи за пране. Беше горещо и жежко. По небето не се виждаха облаци, а само лазурно синьо небе. Пред тях реката се влачеше уморена и бавна от летните жеги. Щом стигнаха брега, Марина запретна поли  и влезе навътре. Зашляпа и се засмя. Взе в шепи от водата и наплиска лицето си, което беше потно и зачервено.

             - Хайде, холан, идвай, че работа ни чака… - завика майка й.

             - Идвам, мале…идвам…

     Шестнадесетгодишното момиче нави плитките на главата си и завърза отново забрадката си. Примижа срещу слънцето и затвори за миг очи. После тръгна към майка си доволна, че се разхлади от водата.

      Извадиха дрехите и се наведоха да ги перат. Около брега белееха големи камъни, на които жените слагаха и търкаха дрехите със сапун. После ги изплакваха във водата и ги намятаха да се оцедят на близките ракити.

       Майка й седна да си почине на сянка под дърветата, а Марина се огледа и тръгна пак навътре в реката. Студена беше водата, идваше от балкана и дори силното слънце не можеше да я стопли. Марина разплете русите си плитки и започна да плиска вода около себе си и да се смее.

                         - Бррр…стой… - чу някой да подвиква високо.

  После видя едно момче да дърпа коня си по пътеката към реката. Чернооко, високо и стройно, не го познаваше Марина.

      Той се  приближи, пусна  кончето да пие и се загледа в нея. Коя ли е? Хубавелка…  Не я знаеше коя е.

           Отвори уста да я попита, когато чу една жена да се провиква наблизо.

                     

 - Яяя ….излизай  бърже от водата мари… че ще тръгваме…   

    Тогава видя една сивокоса жена, която изникна из ракитите и с бързи крачки да се приближава и да ръкомаха на момичето.

                  Янко рече на жената:

                               - Добър ден.

  Но очите му заиграха...

взираше се в непознатата…

    Очите й синееха като небето. Лицето й белееше, а тъмните клепки на очите й бяха като изписани.

                    Той я гледаше като омагьосан. Нито едно мускулче по лицето му не трепна.

 

                             Следва…

» следваща част...

© T.Т. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря много!
  • Танче, пак ме омая.
  • Благодаря Мини и Миг! Хубав ден!
  • Как само ги заплиташ (уж само на една кука), но винаги красива дантела от думи се получава! Обичам творбите ти ! Благодаря!
  • Хубаво започва, чакам продължението, сигурно ще се насладя на интересна история.
Предложения
: ??:??