Маркови обувки
Шкафът за обувки беше разположен, както повечето шкафове за обувки, в антрето зад вратата. Вътре винаги беше тъмно, мрачно и въздухът все не достигаше. Обувките обикновено си мълчаха, някои бяха потънали в дълбок летаргичен сън, а други тихичко се прозяваха. Отдавна нямаше какво да си кажат помежду си. Обикновено, когато на някои от тях им се удадеше повод да излязат за малко навън, после дни не им стигаха да разказват на другите къде са ходили. Друг е въпросът доколко казваха истината, обикновено си съчиняваха и обичаха да дразнят с историите си другите обувки. Обувките бяха от най-различни видове и номера, спортни и официални. Нови и стари, летни и зимни – всички бяха смесени заедно. Тези, на които им се налагаше често да излизат навън, стояха на пода пред шкафа - някакви сребърни бързоходки на господарката. Обувките на господаря рядко се появяваха. Те обикновено също стояха на земята пред шкафа. Господарката не работеше, гледаше си децата – момче и момиче по на пет и шест годинки. Господарят работеше много. Някакъв бизнес отнемаше почти целия му живот - работеше по цял ден, по цяла нощ, понякога дори и в почивните дни. Освен сребърните бързоходки на господарката, трябва да отбележим, че имаше и два чифта пантофи - розови и жълти. Господарката носеше в къщи розовите пантофи, а жълтите бяха набутани в един от ъглите на шкафа. Пантофите никога не излизаха извън къщата, но научаваха всичко с най-големи подробности от обувките. Обувките рядко се разхождаха из къщата, почти не влизаха в стаите, но научаваха всичко от пантофите до най-малките подробности. Господарката обичаше да си купува обувки, не че имаше къде да ходи. Обикновено ходеше до пазара за магданоз, лук, домати. Понякога до местната бакалия за месо, мляко и хляб. Почти всеки ден до някои приятелки, които имаха деца с възрастта на нейните и мъже като нейния, дето ги нямаше с дни. Обичаха да пият кафета, да викат по децата, да клюкарстват и да се хвалят какво са си купили. Та тя понякога си купуваше обувки просто ей така - малко за самочувствие, малко за радост на душата. Тайничко все се надяваше, че един ден господарят ще я изведе някъде. Той, както казахме, беше вечно много зает и все нямаше време за нея.
Един ден господарката си дойде вкъщи зачервена и радостна. Носеше много найлонови торбички и някакви пакети. Предния ден господарят ù беше дал доста голяма сума пари, за да си купи каквото си поиска. Естествено, тя си купи обувки. Извади ги от една голяма лъскава кутия, сложи ги върху масата в кухнята, полюбува им се, погали ги, взе ги и ги целуна, после се завъртя с танцова стъпка с тях и ги постави, като внимаваше да не ги одраска, на горния рафт в шкафа. Те наистина бяха едни много красиви елегантни червени лачени обувки с високи, тънки токчета. Господарката беше много щастлива от покупката си. Обувките бяха от световноизвестна марка, с великолепен дизайн, а освен това миришеха на супер скъпи обувки. Господарката ги беше видяла на витрината на бутиков магазин в центъра на града. Другите обувки изведнъж се разсъниха и се разшумяха завистливо. Червените обувки престорено и надменно се закашляха, било им мрачно и задушно, а освен това не били свикнали на такава спарена миризма. Идвали от лъскава витрина, разположена на централна улица. Били свикнали всички да им се възхищават, да им е светло и слънцето да блести от тях. Затова навириха капризно червените си лачени нослета, завъртяха нетърпеливо задните си части, тропнаха с тънките си единадесетсантиметрови токчета и казаха:
- Колко е задушно тук! Чувстваме как ни прилошава! Гади ни се! Всеки момент ще припаднем! Помощ! Задушаваме се! – но за съжаление нямаше кой да ги чуе, господарката не знаеше езика на обувките, а останалите обувки нищо не можеха да направят, освен да им съчувстват. - Надяваме се скоро да излезем оттук! Ние сме много специални обувки, световноизвестни и маркови! Направени сме да красим само лъскави витрини, да ходим на петзвездни купони и партита, да се разхождаме по огледални подове и настилки...
Другите обувки мълчаха скромно, а обелените им носове се забиха още повече надолу. Токовете им бяха наръфани от различните камъни, които бяха срещали по улиците на живота. Най-много си мълчаха жълтите рошави пантофи. На тях отгоре пишеше „Love”. Тях ги изкарваха навън само, когато идваха гости. Обикновено това беше една дебела и много стара леля, която идваше два пъти в годината по празници – Великден и Коледа. Тя имаше гъбички между пръстите на краката си, които уж все лекуваше с някакви мазила, но явно нейните гъбички бяха много упорити и тя все не можеше да се отърве от тях. Господарката знаеше, че лелята има гъбички на краката. Затова тези пантофи винаги бяха нарочно бутнати в ъгъла на шкафа и се изваждаха за редки гости с риск да хванат гъбички на краката, освен ако вече нямаха такива.
Една вечер господарите трябваше да отидат на гости. Господарката дълго се обличаше в спалнята. Нали рядко ù се налагаше да излиза на официални вечери, беше загубила тренинг, а освен това беше и напълняла. Все пак успя да се облече що-годе елегантно, в една черна, дълга и широка рокля. Май само тя ù ставаше от напращелия гардероб. Сложи си дълъг, едър червен гердан, висящи червени обици с форма на череши и метна червена лачена чанта през рамо. После отвори шкафа за обувки. Всички те се напрегнаха в очакване. Много рядко можеха да предположат кои от тях ще бъдат предпочетени от господарката. Тя посегна обаче към новите червени маркови обувки. Те радостно навириха носове и с гордост завъртяха задните си части към останалите обувки. Последните обърнаха носове от светлината, нали все бяха на тъмно и въздъхнаха с надежда, че и техният ред все някога ще дойде. Надяваха се, че поне новите обувки ще донесат някоя свежа клюка, някакъв слънчев лъч в иначе скучното им и мрачно ежедневие.
След четири-пет часа господарите се върнаха. Господарят, както винаги, мълчаливо събу обувките си, сложи чехли, взе вестник и отиде да гледа телевизия в хола. Естествено не забрави да си сипе уиски и да запали пура. Неговите обувки важнееха като него, имаха се за нещо повече от женските обувки и по принцип не говореха с тях. В това време господарката отвори ядосана шкафа, захвърли марковите обувки вътре и каза високо:
- Отвратителни обувки, такива мазоли ми направиха, кожата ми отзад се отлепи от краката, никога повече няма да ги сложа. - господарката повече говореше с обувките си, отколкото с господаря. Другите обувки се вцепениха от изненада. Господарката беше много добра, кротка и търпелива жена. Никога не я бяха чували да говори с такива жлъчни и горчиви нотки в гласа.
Марковите обувки не ù останаха длъжни, изчакаха господарката да затвори плътно вратите на шкафа, все пак те не знаеха, че господарката не разбира техния език, навириха важно носовете си и се обърнаха към останалите съквартиранти:
- Ами тя като яде толкова много, щеше замалко да ни смачка с дебелите си бизонски крака. Все пак ние сме маркови обувки, направени сме да ни носят елегантни крака с фини аристократични глезени, на които да блестят златни или платинени гривнички, а тя хем иска да яде много, хем иска да носи такива обувки като нас...
- Е, кажете поне как изкарахте, какво видяхте? – попитаха със зле прикрита завист жълтите рошави пантофи, на които пишеше “Love”.
- Амиии, то, те всички нас гледаха. Господарката само си кръстосваше дебелите крака, въпреки че ние нарочно много я стискахме. Ако можеше, тя щеше да ни качи на масата, за да ни видят всички, но все пак не беше прилично. Господарката, както ви казахме, яде и пи много, краката ù се подуваха и отичаха все повече и повече. Тя геройски изтърпя нашето стискане, като все по-предизвикателно ни навираше пред очите на хората. Като че ли предчувстваше, че това ще ù бъде за първи и последен път. А господарят през цялото време не сваляше очи от една слаба госпожица с много елегантни и стройни крака, напъхани в някакви обикновени кафяви мокасини, даже си размениха и телефоните, когато господарката си хапваше баклавички.
Другите обувки вече бяха започнали да се прозяват, а червените лачени обувки продължаваха да се хвалят единствено пред жълтите рошави пантофи с надпис „Love”. Последните поне със сигурност щяха да излязат на поредния празник да украсят гъбясалите крака на дебелата леля, а марковите обувки едва ли повече щяха да видят бял свят.
© Ивон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря!
-
Андерсен в 21 век?
Много ми хареса, тъжно ми стана, толкова самота има в този разказ, в който дори баклавичката горчи! Поздравления! -
Без малко да пропусна този марков разказ, който така ме убиваше, докато го четох, че чак сълзи ми излязоха на очите!
С твое позволение ще напиша тук един стих на моята приятелка, поетесата Донка Калчева, който си ходи по тон и модел с тоалета на твоя разказ.
СТАРИТЕ ДРЕХИ
Старите дрехи са отчаяни.
Удобни, но нелюбими.
От спомена, че някога били са нови,
красиви, свежи.
Докато бяха нови,
вятърът дори ги любеше,
прострени на тела.
Сега ги удря, без да ги забелязва.
Всяко ново пране ги съсипва.
Няма надежда.
Модни къщи бълват
модни нови дрехи.
Старите дрехи са отчаяни
като съпруги.
(Донка Калчева) -
Беше удоволствие да те чета!
Разказваш просто за сложните неща, което е изключително трудно понякога.
Поздрави. -
"Тайничко все се надяваше, че един ден господарят ще я изведе някъде. Той, както казахме, беше вечно много зает и все нямаше време за нея."
Къде ли е разликата между жената и обувките...
Поздрав! -
Маркови идей на високи токчета и... събути социални истини! Поздрав Ивон, да са здрави и обувките ти
-
Оригинални идеи, облечени в марката "ИВОН" - радост за всяка витрина!!!
Особено ме впечатли гъбясалата жълта love!
Много хубав разказ! -
Неизчерпаема си на идеи! Поздрав, Ивон!
-
Хубава история. Поздрав!
-
Хареса ми... Браво!
-
Разказ от тези, дето искам да ги чета - идея, подтекст, хумор и ирония, намигване към всеки от нас, добър език... Моите искрени поздравления!
-
Направила си нещо наистина много оригинално! Поздрави и усмивки от мен!
-
Справила си се чудесно, Ивон! Достави ми голямо удоволствие!
-
"Господарката беше много щастлива от покупката си. Обувките бяха от световноизвестна марка, с великолепен дизайн, а освен това миришеха на супер скъпи обувки."
Разбира се,покупката на нова дреха/обувки/повдига тонуса, освен това създава настроение и самочувствие!!! Не е задължително да са маркови!!! Много увлекателно е написано!!!
Често жената се сравнява с обувките - не дай си Боже да те стискат!!! -
По много интересен начин си изложила ежедневието.Хареса ми
Поздрав! -
Забавно, с доста тънка философия! Поздрави!
-
Много ми хареса. Щастлив харем от обувки имам аз
-
Колко ли тъжни обувки има и в моя шкаф?Поздрав ,Ив!
-
също като хората .Страхотно хрумване .Много усмивки и топлинка ИВОН!!!
Трябва да внимаваме с обувките -
Интересно поднесен разказ с много идеи за размисъл!
Поздравявам те! -
Еееее, браво, адски готино. ИЗкефих се тотално!
-
Усмихна ме, Ив! Благодаря ти! Поздрав сърдечен!
-
Интересно! Браво на кафявите мокасини
Поздравче! -
Браво!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
