- Но ти дори не му знаеш името - каза Димо, докато закусвахме на сутринта.
- Вярно, не мисля, че спомена името си. Но дори и да го беше направил, нямаше как да бъда сигурна, че не лъже - отвърнах.
- И откъде предлагаш да започнем? Нямаме представа дали не е от някой друг град.
- Прав си, но предлагам да търсим първо точно в този град. Все пак червенокосите мъже са малцинство.
- Сигурно си спомняш “Клубът на червенокосите” на Артър Конан Дойл. Колко щеше да е лесно, ако съществуваше такъв... Просто отиваме там и го намираме...
- О, помисли за нещо по-реално. Да започнем с това, което направиха и полицаите - фоторобот.
- Извинявай, но не мисля, че имаш особена дарба в рисуването на портрети.
- Няма да рисувам. Съществуват достатъчно приложения за тази цел, ще сваля някое и ще се заема.
След около час нахълтах в стаята с един разпечатан лист.
- Това е той!
Димо взе портрета и го разгледа.
- Не прилича много на убиец... ...