Истината е капан. От там измъкване няма. Но не е капан в който се умира, а капан в който се оживява. Само че пак има зъби, дето те пробождат. Дето те разкъсват и кървиш. Но те не докосват тялото ти, съвсем не. Те нараняват теб самия. Но иначе няма начин. Иначе няма начин...
Човекът седна на дивана. Но не го свърташе. Стана и седна на креслото. И там нещо не бе в ред. Премести се на табуретката, но там се прегърби. Накрая стигна до пода. Излегна се и се зазяпа в нащърбеният бял таван с висяща проста крушка, на стара фасонка... Купи си тази къща, преди година, в късният август. Стара, с окривени, почернели от времето греди. По които мравки в стройна редичка пълзяха нагоре, а други до тях надолу.Едните пълни, другите празни. Носеха трохи, части от насекоми, семена и клечки. Човекът ги бе наблюдавал часове. Те знаеха точно какво правят. Никога нищо излишно. Никога. Гледаше ги и на ум си мислеше за собствения си живот. Знаеше ли той, какво и защо прави?
Ако въобще някога е честен, човек е ч ...