27.01.2009 г., 16:28 ч.

Математика в зоологическата градина (2005) 

  Проза » Разкази
982 1 0
13 мин за четене

(Съвместно с Victoria Extemporalis)

Питагор и математиката са си стари дружки. Поредният пример за античен… гений?, понесъл на плещите си основите на ред клонове от съвременната еволюция (или научно-технически прогрес)…
Математиката е хубаво нещо, учеха ни в училище. Всеки трябва да знае колко прави 2 и 2. Да твърдиш, че това е равно на 5, е груба грешка и обида – направо светотатство! Но един ден с математиката се случи нещо ужасно…
Всеки разумен съвременен човек, без оглед на пол, възраст, расова принадлежност и т.н., трябва да знае математика. Ще рече – да има контакт, досег с нея. Отблизо! Този ден, за пръв път в историята на човечеството, бе измислено как да стане това…
Следният математически експеримент се роди  от търбуха на една случайност. Всъщност, за всичко е виновен комарът. Комарът е малко насекомо със специфични белези – наглост, бръмчене, крила. Той си влиза и излиза от зоологическата градина когато си поиска, и то без пропуск и виза. Веднъж, прелитайки през дома на един изтъкнат математик, комарът го клъвнал приятелски по плешката. Така се заразил от математическия вирус и станал носител на синдрома на аритметиката. Леко учуден от новото чувство, загнездило се в него, той литнал над света и продължил постарому да си върши комарската работа и да забива хобота си в нищо неподозиращи плъти. Но тогава се случило нещо страшно – хората масово се заразили от новия вирус, носен от комара. С нарастването на дотогава непознатата масова психоза, новозаразените били обсебени от едно-единствено желание – да видят материализирана първопричината – от плът и кръв, пред тях!
Ето как математиката станала тоталитарната сила на новото време – тя бързо се превърнала в новия морал, а към нея се отнасяли с неподправена почит, предвид харизмата и сексапила й.
Изработвали се значки с таблицата за умножение, шапки с корен квадратен от 0, пазарски чанти с уравнения и неравенства, а на кутията за прясно мляко пишело: «РЕШИХТЕ ЛИ СИ ЗАДАЧИТЕ?».
Дошла смъртта на кръстословиците, дори кабелните оператори агонизирали – новата мания била от друго естество.
Ерата на математиката породила култа към личността.
Но материализацията й все още не била достатъчно задоволителна. Новото поколение искало самата нея – не различните й проявления, а архе-то, образа, тялото. Настъпила криза от липсата на личността на математиката, от невъзможността да се види и пипне.
Общо взето, хората обичат да мачкат между пръстите си обекта на своето обожание. Но математиката упорствала – тя не искала да се даде току така на игнорантната тълпа, която с посредствените си очи не прониквала отвъд задачите с едно наум. А какво богатство се криело там отзад – някъде там…
Хората обаче – тълпата, де – като мнозинство, пречупили волята на малцинствената математика – щом не искала да им се даде доброволно, те щели да си я вземат сами! И не само да си я вземат, но и да я поставят на място, където всеки може да я види и пипне.
Натикали я зад решетките, само че не в затвора, а в зоологическата градина. Това било плод на маниакалните усилия на множество новосъздадени центрове, комитети, сдружения на правителствените и неправителствените организации и частни инициативи на амбициозни фондации. Създали се Консултативен Комитет по Намиране и Интернализиране на Математиката в Обществото, Алтернативен Център по Ухажване и Завладяване Чувствата и Тялото на Математиката, Съюз на Праволинейните и Непорочни Математически Воайори, Всеобщ Управителен Съвет на Министерствата по Интегриране на Математиката в Европейския Съюз и като най-радикална формация – Хиперреволюционна Полиция по Арестуване и Зарешетване на Математиката с цел възвръщане психическото равновесие на населението.
Началото винаги е трудно.
Но далече от очите, далеч от сърцето, както мъдро ни учи поговорката. И хората малко по малко се върнали към своето ежедневие и забравили за математиката.
Не бе, не се върнали – майтапя се!
Хукнали през села и паланки, през девет планини в десета, един през друг и през куп за грош към зоологическата градина, където математиката с освирепял поглед кръстосвала помещението, където била затворена. Проявеният интерес бил до такава степен забележителен, че работното време на зоопарка станало денонощно, от което замрял нощният живот в столицата и като начало фалирали «Червило» и «Брилянтин». Вече никой не ходел по дискотеки, народът масово си купувал бира и пуканки и по цял ден киснел в градината (зоологическата, я!) И не ходели на работа, и не ходели на училище, и не ходели да пазаруват в BILLA (и тя фалирала), и не готвели, и не чистели, и не перяли, и любов не правели, и въобще – само безотговорничели пред лицето на държавните и семейни институции. Но и на институциите им била все тая, понеже те също били в зоологическата градина.
Това бил поредният успех на Властта и Политиката в сферата на обогатяването и осмислянето битието и небитието на поданиците на Държавата. Те получили своята цел и заживели за и според нея. Те станали единни. Всички те се научили да обичат и благоговеят.
Сега е време да изместим окуляра си и към обекта на тази невиждана, нечувана и несънувана Всеобща Народна Любов.
Дълго време се чудехме как да представим пред вас образа на математиката:
- дали антропологически (като сух и суров скелет, облечен в плътта на математическа доктрина и костюм на теорема)
- - или зооморфно (като изгърбен таралеж без бодли и общо кратно)
- а защо не и в геометричен стил (за да е контекстуално релевантна)
В крайна сметка много е трудно да дефинираме цяла наука в едно изречение. А тя направи това дори още по-трудно като прескачаше от форма във форма в знак на емоционален протест (или своего рода математическа шизофрения).
Превръщаше се от заек във формула за съкратено умножение и от двуглав орел с пришка на езика в текстова задача с неочакван край.
Отвреме навреме приемаше облика на някой партиен лидер или на друга известна фигура от политическия и обществен живот.
Но стига сарказъм!
Вътре в себе си математиката беше дълбоко нещастна.
Народът обаче не търсеше психологизма, а атракцията в образа й. На Общо Събрание №…на Министерството  на Математиката и Математическата Емпирична Приложимост бе гласувано Общо Решение
  №…, според което, след известно време подготвителни курсове и упражнения, Математиката гастролираше веднъж месечно в цирка и изпълняваше цял моноспектакъл (математически пърформънс), включващ:
- гълтане на огън и бълване на огън под формата на дроби и ирационални числа
- ходене по въже със скорост, пожелана от произволен зрител и съответните й t & S (пак по желание на публиката)
- танцуване на степ в равноделен и незавноделен ритъм от  +    до –
- дебат в клетката на лъва за приложимостта и значението на математиката (оказа се, че тя не се проявява като убедителен софист пред зиналата паст на хищното животно, така че този номер беше свален от програмата съвсем скоро).
През останалото време всичко било ясно – оклюмалата математика стояла по цял ден зад решетките и била принудена безропотно да понася хорските отношения – някои я гледали влюбено и тънка струйка слюнка  нежно се процеждала от лявата страна на устата им, други скандирали с ентусиазъм:
«МА-ТЕ-МА-ТИ-КА! МА-ТЕ-МА-ТИ-КА!»
Трети (очевидно по-консервативни) само я измервали с поглед и с безгласно пренебрежение се запътвали към клетката на лъва.
А имало и такива, които я замеряли с пуканки, малките пък се състезавали чия плюнка ще я уцели най-симетрично. Веднъж един мъж даже се опитал да влезе и да удуши математиката с голи ръце, понеже жена му (върла страстоманка) го изоставила заради емоционалните талази, които черпела от математическата дисциплина. Хората обаче били само едната страна на монетата, едната половина от ябълката (неотхапаната).
Математиката установила, че много по-страшни от хората са тези, които са излезли от утробата й – тези, на които е дала живот и за които се е грижила, тревожила и будувала години наред , с една дума – рожбите й – Химията и Астрономията (у някои от точните науки – тя все още намирали частица солидарност и състрадание – например, у Физиката). Но най-голям ужас у Математиката всявали другите науки (и най-вече хуманитарните и науките за духа).
Щом научили за позорното й залавяне, всички те накуп се запътили към зоологическата градина.
Химията например – тази хитроумна зависитница - хванала последния  трамвай, но пристигнала на мястото на събитието почти първа. Там тя дефилирала за кратко пред всички животни, но това, че те не й обърнали внимание, още повече я ожесточило и затова отишла пред клетката на математиката, където с ексхибиционистичен замах разтворила бялата си мантия. Вместо голо тяло обаче, отдолу се криели татуировки, загатващи за отношенията между химичните елементи, както и сърчице, прободено от стреличка, под което се четяло името на Менделеев.
Във вътрешните джобове на престилката си, Химията държала колби със смеси в най-различни цветове, с които искала да развее образа на своите научни постижения пред премрежените очи на математиката. При движението й обаче се получила неочаквана химическа реакция, която предизвикала взрив (но не от аплодисменти) и всички се разбягали с викове, а химията изчезнала така, както се и появила (в облак дим).
В този миг – сякаш точно навреме там влязла Физиката, която милостиво погалила своята посестрима  по прашната глава и извадила от една мрежа за портокали няколко дребни подаръка – учебник по математика за 7-ми клас (заради добрите стари времена), стар кокал и дъвка Orbit Winterfresh. След като й ги подала през решетките, физиката казала, че бърза за семинар по «Квантова механика», но скоро пак щяла да намине, обещавала.
А Математиката, междувременно, да не посървала, защото – ето, времето навън било прекрасно. И Физиката изчезнала (според Айнщайновата хипотеза) във вечността на вселената.
Математиката и Философията – хм, конкуренцията помежду им винаги е била тъй жестока, че чак канибалистична. Когато чул за математическата орисия, Философията  точно си преговарял Кантовата «Критика на чистия разум» и си помислил с усмивка: «Конкуренцията пометна, ние сме на ход!»
Той (Философията винаги е бил мъж, ползващ се под прикритието на невалидната маска на женския род по още неизвестни нам причини) наметнал ленената си тога и отишъл в зоологическата.
Бързо намерил клетката (по силата на логическия закон)  и плавно пристъпил към епицентъра на софистическия бой.
Дори моралният императив не успял да възпре бодливия му сарказъм.
«Как си сроднице по генеалогия, но не и по душа?»
Математиката извърнала глава към напуканата стена.
«Е, преуспяваш ли? Откри ли вече какво е битието?»
«Битието е…» Математиката се замислила за момент и извадила калкулатор от задния си джоб.
«Лесно се измъкваш», упрекнал я Философията, издърпвайки скришом тефтерче без корици и нотирайки «Битието е» като работна теза с две звездички и питанка.
«…0.693677841602310327… е битието с точност до… знак» гордо финиширала Математиката.
Философията по инерция закрачил на заден ход към смисъла на битието. Кимайки убедено в дисхармония с мислите си, той мърморел неразбираемо:
«В този ред на мисли, ако приемем хипотезата с известни уговорки, позовавайки се на логическите парадигми, убедено заявявам, че
Битието Е.
«Аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа!»
Туп!
Така се родило едно от най-дълбоките прозрения на разума в хода на цивилизацията – в бездната на дъното на пропастта.
«Небитието Не Е» били последните думи, които Философията изрекъл преди да бъде отведен в психиатрична клиника с диагноза:
«девиантно поведение с тенденции към полова немощ».
Астрономията била рожбата, проходила най-трудно и проговорила последна. Дори и тогава през първите си съзнателни години (200-300) тя непрекъснато се блъскала в стена от хорско неверие, препъвала се в унизителни отзвуци на пренебрежение и подигравки, сладвана от обидни подвиквания: «Бавноразвиваща се! Бавноразвиваща се!». Математиката през цялото време била неотлъчно до своето изстрадало дете, милвала го, окуражавала го, учела го да гледа напред, а не нагоре – над глупостта и ограничеността на тези, които се били самопозиционирали на върха на пирамидата. Накарала го да повярва в себе си. След това и другите му повярвали…
Астрономията се задавала по алеята, яхнала чисто новия си зоолет, кокетно наметнала мантия, на която били изрисувани новооткритите 39 планети от 5-тата Галактика (разбира се, това било благодарение на някогашното грозно пате на точните науки).
В очите на Математиката заиграли сапунени мехури, пълни с безтегловна надежда.
Астрономията все повече се приближавала до клетката й, но в един кратък миг на ужасяващо прозрение, Математиката осъзнала, че рожбата й отминава, без дори да погледне към нея.
С бързи уверени стъпки Астрономията крачела към някоя от съседните клетки, където се подвизавал най-новият й триумф и – съответно – най-доходоносен за Зоологическата градина екземпляр – Венерическият тигър. Кой ли имал време за някаква си Математика…?! При наличието на най-реалния, прекрасен и тревопасен Венерически тигър, доставен специално от Венера рано сутринта с чартърен полет!
Задният люк на сребристо футуристичния зоолет се отворила и оттам със свистене изхвърчала автоматична метла с двигател с вътрешно горене, елегантно възседната от манифестращият образ на Сюрреалистичната поезия. Тя била облечена в рокля от фолио, носела найлонови слънчеви очила, а на главата й кокетиращо била кацнала тенекиена кутия от шпроти.
Сюрреалистичната поезия  направила няколко кръгчета около клетката на омаломощената от толкова посещения за деня Математикака и се изсмяла ехидно с дрънчащ кикот. После извадила от несъществуващото си портмоне малко тефтерче, отворила го на страница 27, обърнала го с главата надолу и рекла:
«Знаеш ли, вчера написах нещо за теб, мила. Посвещавам ти го, просто защото. Ето, чуй:
«На некролога на Интереса пишеше: Умря от безразлично любопитство.» С най-искрени пожелания.»
Сюрреалистичната поезия изпратила на Математиката въздушна целувка от сребърен брокат, подхвърлила й през решетките «Манифест на сюрреализма» плюс «Кратка сюрреалистична антология» («за да разшириш плоскодънните  си хоризонти») и отлетяла на своята метла с двигател с вътрешно горене, а от ауспуха  струяли стихове:
«Слон влюбен в милиметър» на Жан Арп, «Приблизителният човек» на Тристан Цара, «Врата за втората безкрайност» на Робер Деснос,
«Ужас, Детонация, Мълчание» на Рьоне  Шар, «Общество без хора» на Пиер Юник, «Да умреш, за да не умреш» (1924, на Пол Елюар) и накрая триумфиращо завършили с предсюрреалистичния стих (в който се надушваше я намек, я прокоба):
«Отнесете ме или по-бързо погребете ме» от Анри Мишо.
Трудно бихме си представили Математиката ръка за ръка със сюрреализма. Но бездната на отчаянието крие изненади.
Отегчена, изтощена, унижена, «унизена и оскърбена», Математиката се зачела в подхвърлената й от Сюрреалистичната поезия кратка антология и там  открила своето «животоспасяващо» решение – «защото жертвоприношението е животообичане», спомнила си тя тази реплика от снощната черна хроника по радиото.
А «Да умреш, за да не умреш» на Елюар започнала да изповядва като персонална религия.
Веднага щом разбрали за суицидните й намерения, директорът на зоологическата градина, един нашумял генерал и главният съдебен психиатър дошли, за да преговарят с Математиката. Така се родил следният компромисен вариант.
Вместо да си губи времето в самоубиване, те щели да се заемат с досадната работа и да довършат докрай започнатото като я самоубият на собствени разноски и по този начин я издигнат до мащаба на национална икона. Практиката показва, че, за да вярват хората в нещо, трябва да се убие субекта на тяхната вяра. Доказано е, че това е най-сигурният начин да се произведат цели континенти от вярващи (религиозно умопомрачени)…
Апотеоз на хуманното им отношение бил и техният последен реверанс към нея – пълен комплект сборници по математика (1-6 клас), за да се нарешава за последно.
А Министърът на Науката и Образованието дошъл специално на крака, за да й връчи Антология по Висша Математика и почетна грамота на китайски за екстемпорален спомен.
Оставало само да уточнят часа, датата и начина на трансгресията на Математиката.
Оттам насетне в аналите на човечеството и в по-нататъшната му словесна (р)еволюция словосъчетанието «електрически стол» било заупокойно и завинаги заменено от «математически стол».
Настъпил  дългоочакваният момент. Математиката раболепно приседнала на Математическия стол. Оставали броени минути.
The final countdown began…
    10
            9                 … дъх…
      8
            7
       6      … стон…
              5
        4
   3                  … затишие…
Поради прекомерната си ангажираност в света на изкуството, Естетика бе изпуснала удобния  момент да посети Математиката в зоологическата градина, затова сега с елегантен галоп нахълтала в последния момент (тя била  една от немногото привилегировани зрители и насмалко да си забрави VIP-пропуска от бързане).
Естетика била висока, слаба, облечена изцяло в черно, носела рогови очила и дискретно загатвала за  телосложението на бостанско плашило, а харизматичното й излъчване било на къртица с висше образование.
«Искаш ли да бъдеш умен ти, носи черно и мълчи.» - издекламирала тя наставнически Ницшевата мисъл. В заключение добавила:
«Браво, бе, скъпа – страшна рокля! На баба ти сигурно й е стояла много добре! А и прическата ти е bombastic! И нея ли си я измъкнала от раклата? И между другото, поне да беше си измила размазания грим*, днес имаш празник…
2
1




* (бел.авт.) , останал от Прощалното Представление в Цирка, събрало      
                    рекорден брой посетители предишната вечер




© Александра Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??