Нещо в храстите изшумоля, Алекс се обърна изплашено.
- Но това е просто трева, това е просто трева – дочу един глас да напява.
- Какво по... – в момента в който се опита да изрече думата се обърна и нещо го халоса по главата.
- Здравей приятелю – обади се един забравен глас – отдавна не сме се виждали – разнесе се ехиден смях от който прокънтяха дърветата.
Алекс все още не загубил съзнание се огледа, навсякъде около него беше тъмно, дърветата го обгръщаха.
" Това е просто трева, това е просто трева, това е нашата игра приятелю в тази трева " гласът продължаваше да се носи около него от всичките му страни. Той не виждаше никой, не виждаше нито очертания, нито силуети, нищо само тъмнината и все повече пропадаше в нея. С последни сили се обърна на другата страна, като се опитваше да се ориентира в светлината и тогава...тогава го видя ,приличаше на... "О, ужас, но това е невъзможно" – помисли си Алекс... мече ...това беше неговата стара плюшена играчка - голям плюшен мечок с ръста на първо ...