Петър обичаше баща му да го води в Айтоския зоопарк, защото не беше далеч от Бургас, пък и имаше доста животинки, които привличаха вниманието му. Любим му бе мечокът, който държаха в изкуствено направен хабитат в края на парка, или накратко казано - ров, ограден с масивни стоманени огради, за да се предотврати какъвто и да е опит за бягство.
Минаваха се дни, а животът на хищника продължаваше да бъде все така еднообразен. Всяка сутрин и вечер служител от парка му пускаше храна през специално направен отвор. Деца и родители го снимаха, но блещукащите светкавици на камерите дразнеха очите на животното. Най-лошо обаче беше ограничението - мечокът не живееше сред природата, което служеше като маркер, очертаващ нещастната му съдба.
Един ден в зоопарка имаше по-малко хора от обикновено. Петьо и баща му бяха сред тях. Още със ставането, малкият искаше да отидат в Айтос, за да види любимата си животинка. Странно обаче, този път не я забелязваха нито из храстите, където обичайно се разхождаше, н ...