17 май 1912 г.
Край масата в десния ъгъл в дъното на кафе-сладкарница "Цар Освободител" в София седяха трима млади мъже около 30-те. Всеки се беше съсредоточил във вестник или списание пред себе си. От време на време споделяха прочетеното, коментираха, после продължаваха заниманието си. Личеше, че са неспокойни, защото ту един, ту друг от тях поглеждаше към вратата - явно чакаха още някого.
- Кога ще дойде господин Куцаров? - вдигна поглед от вестника най-младият.
- Ще дойде. Той е много точен. Извади си часовника и ще видиш, че ще е тук на минутата. - успокои го Милан Миладинов.
- Така е. Андон всеки момент ще влезе. - обади се и Велин Григоров.
- Но на мен ми е малко притеснено.
- И защо?
- Ами не се чувствам на мястото си. Като гледам тия писатели, художници... Когато идвах насам ми се стори, че срещнах господин Вазов, но може само така да ми се е сторило...
- Ей, ама ти си бил голям късметлия, ако наистина си го видял.
- Че защо, той често може да бъде срещнат по тия улици.
- Не се ...