– Готова ли си да споделиш следобедната закуска с мен? – попитал я закачливо.
– Да, готова съм да изям всичко това, което ти приготви с толкова любов и безспорно желание – отвърнала с усмивка.
– Добре... – погалил ръцете ù. – Ава, обожавам те! Направо съм луд по теб – гледал я като обезумял. – Искам да ти доставя едно по-различно усещане – притиснал я твърдо с думите си.
Придърпал стола си близо до нея. Подал ù розата, като същевременно я погалил нежно по ръцете. Вдигнал едната си ръка и докоснал настойчиво устните ù. Прокарал нетърпеливите си пръсти по лицето ù и замотал няколко непослушни къдрици зад ухото ù. Навел се плавно към лицето ù и я целунал съвсем нежно по разпукнатите ù устни. Очите ù се насълзили от странното усещане. Тя стискала розата, която, ако можела да говори, щяла да пищи с всичка сила.
– Ава, бих искал да бъда с теб завинаги... – поел дълбоко дъх, отронил тежка въздишка и продължил. – Но понякога ще ти липсвам болезнено. Не искам да се измъчваш от това – погалил я ...