4 мин за четене
От няколко дни гърлото се опитваше да ми пробутва някакви обезпокоителни сигнали, но аз категорично отказвах да се тревожа, не беше болка, просто сухота, придружена с нещо като гъделичкане. Пиех по няколко лимона на ден и гледах да не задълбавам нещата. Само да не беше тази умора! С каквото и да се захванех, нищо не ми споре́ше, често сядах и дори така задрямвах на дивана.
Колкото и работа да имах, умората надделяваше и посред бял ден просто си легнах в леглото. Заспала съм светкавично. След някакъв период от време започнах да осъзнавах, че искам да стана, уж съм будна, а всъщност не съм, полагах неимоверни усилия да надигна главата си от възглавницата, но нито една част от тялото ми не помръдваше, сякаш бях преминала в безтегловност над която нямах абсолютно никакъв контрол, само мозъкът ми работеше на сто процента.
„Умряла ли съм!? И то от някакво сърбящо гърло!? Ами умората, май трябваше да погледна малко по-сериозно на нещата!”
И докато въпросите в главата ми се блъскаха един през ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация