Не усещаш нищо друго, освен тласъците на въздушното течение, които те водят през мрака. Пространството около теб се осветява от сияйна вълна и смачква сърцето ти с непоносим ужас, породен от животинските ти инстинкти, които действат в пъти по–бързо от разсъдъка ти, зает да отбележи, че се намираш в много по–тесен канал, сам по себе си огромен, но несравним с размерите на отправната ти точка. Вой оглася помещението и кара въздуха да избяга от гърдите ти. Понесен от вихъра, биваш тласкан напред и назад като безпомощна медуза по време на буря, изминавайки огромно разстояние, но придвижвайки се бавно в посоката, избрана от разбунтувалия се въздух. Осъзнаваш, че светлината струи от обекти, закрепени по стените и поклащаши се в такт с вълните. Затваряш очи, неспособен да издържиш на страха, и тогава образите им се появяват в съзнанието ти. Части от тела, трупове, лица, застинали в болезнена агония, провиснали от тъмнината и ритмично движещи крайници... празни взорове, пронизващи те като клюн ...