***
- Ще спим в общото! – твърдо заяви Бистрас и се стовари върху грубо скованите дървени трупчета на единственият свободен стол до бара. Лошото беше, че когато го направи, се надяваше, че магът, седящ между нея и небесният ще си остане там, където е. Тази и надежда не се сбъдна, защото още не положила лакти върху топлият и мек на допир каменен тезгях, дългокосият и рошав маг се изхлузи от мястото си и се изгуби нанякъде. Така Бистрас остана открита за игривите и определено опасни погледи на пернатия непознат.
- Предлагам да си поделим плащането и да си кротуваме в самостоятелното ни местенце, което, признавам, Торнадос поддържа достатъчно сносно.
- Пфу! – прелетя една светеща храчка от другият край на бара, където в момента собственика на магическият хан обслужваше другите си клиенти. Само леко наляво и воднистият снаряд пропусна целта си и се стовари в буренцето на един клиент, заспал на масата.
- Та? – очаквателно навря лицето си близо до нея Елиас. Косата на Бистрас засъска, но тов ...