МЕЖДУ СЪН
И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Гледаше занемял. Тя вървеше през света, като през своя градинка – така бе проникнала във всичко. Вървеше през утрото, като призрачно видение, сякаш забравено от недосънувания сън на някой вълшебник. Прегърнала зората, идваше към него и се усмихваше с изгревния руменец на бузите и с топлината на първия слънчев лъч. Тя вървеше през ливадата, през деня, през живота му, слънценосна. Тревата полягаше пред нея и цветята разцъфваха под леките и стъпки. Пеещи птици се спускаха от яркосиньото небе и докосваха раменете й. След себе си развяваше воал от утринна мъглица. По обновените от погледа й небеса танцуваха накълбени пухкави облаци. Гъвкавата й походка бе танц на пеперуда в дъхави треви. Погледът й вдигаше от сън дърветата, под ясния й взор всичко оживяваше и се преобразяваше.
При всяка тяхна среща той имаше подобно усещане. Протегната й ръка към него бе, като ангелско крило и го зовеше с ароматите на цъфнали цветя и храсти, на пчелен шепот, да я следва в една заг ...