Високопланинското село Стойка бе известно единствено с факта, че там, преди сто и двайсет години, се е родил професор Тодор Калчев, с когото, разбира се, местните се гордееха. Но „професорско” или не, селото вероятно щеше да си остане бяло петно на историческата карта, ако през една мъглива ноемврийска утрин не се бе случило събитие, шокирало целия свят. И така…
Слънцето се бе показало над планинския хребет и обливаше с бледа жълтеникава светлина заснежените покриви на къщурките, от чийто комини се точеха криволичещи нишки черен дим. Във въздуха се носеше приятна миризма на влажна почва и изгорели дърва. Повечето от петдесет и тримата жители на селото все още не бяха излезли да си вършат дворската работа, но имаше и такива, които вече се трудеха усърдно. Не че по това време на годината имаше кой знае какво за вършене - почвата по тези места не бе особено плодородна, а пък и домашните животни не бяха много. Някъде към седем и трийсет небето просветна и се чу приглушен тътен, след това н ...