Memories
Есенният вятър развяваше косите ù. Тя вървеше бавно по покритата с червени, жълти и кафяви листа алея. Нежната кожа на лицето ù бе зачервена от студа. Лошото време, мрачното небе и пустотата около нея отговаряха на настроението ù. Старата рана в душата ù се отваряше наново. Жената продължаваше да върви с бавна крачка и с поглед, забит в земята. Миналото забиваше острите си стрели, чиито върхове бяха напоени с отровата на мъката и тъгата, право в сърцето ù. А тя просто остави краката ù да я носят напред…
След известно време спря пред едно голямо имение. Вдигна глава и се вгледа в него. Погледът ù падна върху белите пердета, спуснати на прозорците. Дъските на стъклата почти бяха изгнили, а бръшлянът обличаше стените на имението. Жената потрепери. Взираше се напред и успоредно с това се мъчеше да задържи напиращите сълзи, които избиха изведнъж в очите ù. Вдигна ръка и нежните ù, изящни пръсти хванаха един рус кичур, с който вятърът си играеше, и го прибраха зад ухото ù. Нямаше см ...