Колоната от четири армейски фургона, от ранно утро, тихо се движеше по сухата трева на степния път към крайната си цел. Слънцето вече падаше към хоризонта от обедния си заник, когато обкованите с метални обръчи дървени колела затрополиха по каменната настилка, която отвеждаше пътя до най-южната точка на Елфическото господство – крепостта Корека Еласия. Силуетът на крепостта се издигаше над местността. Тя беше построена там, където сухата трева на степта жълтееше крехка по пясъчните дюни на пустинята и където от древни времена малък извор поеше корените. С времето вятърът и слънцето бяха превърнали околността в прах, а малкото, което основите на крепостта бяха успели да задържат около себе си, се беше превърнало в полегат нисък хълм. Тактически мястото беше особено важно, защото само на седмица път на юг през дюните на пустинята се намираше заселеният от орки и укрепен оазис Корестан, който беше най-северната точка от владенията на Клановете. От векове двете раси воюваха за контрол над ...