goblenka (Маргарита Ангелова)
443 8768
11.09.2024 г., 6:57 ч.

Мен 

  Проза
92 0 6

Как само пропълзява времето край мен. Тихичко! На пръсти! Отброява ден след ден! Някак, изтънява пейзажът покрай мен. Ще повтарям тази дума, докато ме има МЕН. Отново и отново своя свят ще ви покажа! И пак, и пак за себе си ще ви разкажа! За да ме помните! Да отбележите с резка, че тоз живот е минал, край вас като река. Имало го е. Оставил е следа. Дори когато МЕН ме няма и пак изгрее ден, някой ще се сети, че е имало и МЕН.

 

 

Добро утро, Откровенци! И нека е добър деня! Нека всеки упорито оставя следа! За времето, в което други ще чертаят и мечтаят! Да поглеждат назад и да си спомнят за нас.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разбира се! Аз чертая дири за времето, когато ме няма. Много е жалко, ако никой не помни някой "МЕН"! Това е пропилян живот!
  • Самият живот е вяра и надежда. Щом още можем да се усмихваме и си пожелаваме хубаво и добро, значи все още ни има
  • Дано, пък, наистина да се е преобърнал този свят към добро! Благодаря ти, Пали!
  • 11 септември е ден, в който светът се преобърна. Някаква рецепта за бягство от реалността и да си вярваме, че денят е добър, а тука е още по-добър, защото сме се събрали само да се благославяме и пожелаваме хубав ден, добро утро, успешна седмица и т.н.?
  • Добро утро, Мини! Благодаря ти. Вярно казват! И ни помнят, според живота ни. Някои не ги помнят. От това ме е страх.
  • Добро утро, Марги! Казват, че човек живее, докато има кой да го помни! Да бъдем добри и да се обичаме, животът ни е само миг и от нас зависи, да го изживеем прекрасно!
Предложения
: ??:??