Слънцето припичаше необезпокоявано от сутринта. Следобед за разнообразие се появиха няколко облачета. Морето синееше чак до хоризонта. Навътре беше спокойно, а към брега се образуваха неголеми вълнички, които блестяха с белотата си. Плажът изглеждаше пуст за това време от годината. Десетина души изтегнати на големи хавлии, допълваха декора.
На мокрия пясък, докъдето стигаха водните пръски, малко русокосо момиченце строеше приказен замък. Беше облечена с цял небесносин бански на жълти точки с туту на кръста. Имаше пълничко, но пъргаво тяло. Изведнъж спря играта и изтича до баща си, като стискаше нещо в ръката.
- Тате, виж! Намерих си щастие - отвори малката длан пред очите му и в нея блесна бяла мидена черупка. Не по-голяма от левче, със златист кант, а вътре - сякаш се оглеждаше дъгата. Преди няколко дни, бяха прочели приказка за щастието, намиращо се точно под дъгата.
- Да, Ани! Ти вече си имаш щастие, като в онази приказка.
Звънливият смях на момиченцето огласи плажа и всички погледн ...