Миг покой
Алексей седеше на скамейка в чакалнята на гарата и разсеяно се оглеждаше. За броени минути беше изпуснал предишния влак и сега голямо чакане му се падаше- сам си беше виновен. Винаги тръгваше в последната секунда.
Пи кафе в барчето на гарата, чете вестник, но вече нищо не му се правеше. Беше му топло.Уж е вече есен, но лятото не бързаше да си отиде. От съседната скамейка една лелка му хвърляше влажни погледи. Не че беше точно лелка. Самия той беше минал четиридесетте, просто годините не му личаха. Ген - какво да прави?! Беше свикнал отдавна с красотата си и тези лъстиви, приканващи погледи отдавна му бяха омръзнали. Още като тийнейджър - млад, зелен и много див - беше разбрал, че красотата и парите не значат нищо. Беше се забъркал тогава в една огромна каша заедно с най-добрата си приятелка и едва се измъкна. Цената беше жестока - Валя умря от свръхдоза. Алексей никога не можа да приеме, че Валя е сбъркала или че просто е била толкова друсана, че не е преценила нещата. Тя вин ...