Светлината от лампата в чакалнята прекъсваше. „Как пък не я оправиха тази лампа” – помисли си тя. За пети път идваше през последната една година и тази лампа все мигаше. Наум прехвърляше фактите – падна по стълбите, мокро беше, току що измито, толкова е несръчна и непохватна….Извикаха я. Дежурния лекар я прегледа – две счупени ребра, множество натъртвания, синини…Подготвяха документи за прием в отделение ….Не, не, тя не иска, да я оправят и ще се лекува в къщи, ще внимава…Как няма как? Само две ребра, голяма работа…завива и се свят…нещо я дави и не може да диша…светлините се завъртат, пода се движи..студен е и мирише на белина…колелцата на носилката тракат по неравностите, тя ги усеща като хиляди игли забити в нея…онася я сън…
Събуди се на болничното легло, вързана и накачена с маркучи. Дълго гледа в тавана, не и се говореше, не искаше да вижда никой. Наслаждаваше се на тишината и липсата на въпроси. Страхуваше се от момента в който ще видят че е будна. Дочу движение от вън вратата и з ...