Глава 2: Отломки
Зрението на Крон започна бавно да се връща. Отначало беше замъглено, очите го сърбяха от прахта и бяха зачервени. Усети струйки пунш на устните си и обърна ризата си откъм чистата страна, за да изтрие плодовата спиртна течност от лицето и очите си.
Ушите му все още пищяха и не можеше да чуе нищо. Изправи се с мъка и се опита да проясни погледа си. Намираше се в някогашната бална зала, но повечето от стените и таванът липсваше. Целия дворец го нямаше, а подът се крепеше вероятно на купчина руини. Отвъд тях Фейрам беше напълно сринат със земята, колкото по-надалеч от двореца, толкова повече разрушение. Ударната вълна сякаш беше набирала сила с всяка изминала стъпка и беше унищожила абсолютно всичко. Крепостни стени, кули, ханове, къщи, порти и паркове. Под лунните светлини се виждаха само призрачни останки от някогашното величие.
Горите в далечината не бяха пощадени. Докъдето можеше да стигне погледът му, Крон виждаше само поля - тъмни неравни мъртви земи.
Пищенето най-н ...