Мила госпожо...
на сестра ми Мария
Когато е гладен човек, сетивата му са обострени. Всичките. Не само рецепторите за вкус и мирис. Просто чувството за глад сякаш стърже гладките стени на стомаха, който храносмилащите сокове вече са промили така, че сигналите за празнота прогонват всички други мисли и дават предимство само на тези, свързани с намирането на храна и превръщането и в енергия.
Вярвам, че ви е непознато това чувство. На всеки поне веднъж, (а на някои и по-често) се е случвало да подивеят от глад.
Полупразното заведение за бързо хранене не бе от най-евтините, но в замяна на това бе чисто, а и нямах време, нито намерение да търся някакво друго. Почти умирах от глад, когато го забелязах и не влязох, а направо нахълтах вътре.
Пред мен на опашката имаше само няколко човека и още толкова вече щастливци се хранеха съсредоточено наведени над блюдата си. Свободни маси имаше - където и да погледнеш и колкото искаш. Миришеше апетитно и се усетих жадно да преглъщам насъбралата се в уста ...