МИЛЕНКА
В съботата преди празника, четиримата другари от детинство, приятели и ергени Райчо, Блажко, Страшил и Танаско седнаха на една отстранена маса в кръчмата, за да подготвят план за предстоящата конспирация.
Взеха си по едно малко питие, както бе традиционно за младите хора в онези времена и се разприказваха като за начало на разни теми.
- Стига сме говорили глупости, ами давайте да обмислим как ще решим въпроса с Танас! – каза властно най-едрият от тях Райчо и тропна по навик с юмрук по масата.
И четиримата се поогледаха, да не би някой да е чул думите му. А тропането по масата, въобще не бяха го нито видяли, нито усетили.
- По тихо! – просъска смутено Танас. – Недей така! Не искам някой да разбере, докато работата не стане.
- Добре де – вдигна ръце къдрокосият Райко – какво толкоз, нали ще я крадем и така и така хората пак ще научат?
- Ами ако работата не стане? – произнесе притеснен Танас.
- А-а-а, бре Танаско, Танаско! – изсмя се силно, черномурният Страшил. Какъв ергенин си т ...