Милост
Светла вървеше като насън. В джоба стискаше пет лева, а наближаваше Коледа. Трябваше да купи лекарства за детето, елха, храна, подарък. Бе разпределила декемврийската заплата до стотинка, мислейки, че ще се справи. Само не бе предвидила грипа - този „коледен подарък” я удари право в сърцето. Калин не се обаждаше от месец. „Нали знаеш, световна криза, аз съм без работа, вижте там, оправете се с малката. Ако намеря работа, ще изпратя пари.” „Ще се справим”, преглътна Светла. Ще се справим с какво? Парите не стигат, малката вече не е толкова малка, а аз се уморих да съм силна.
Погледна часовника. Десет минути до срещата. Михаил сигурно вече паркира поредния нов „Мерцедес”. Ще му поиска малко пари, състуденти са, познават се от години. Няма да ú откаже. После ще му ги върне. Кога? Не можеше да отговори. Бижутерът я гледаше винаги тъжно, не можейки да преглътне обидата - преди време избра Калин, а не него. Така и не разбра причината, така и не престана да я гледа, сякаш ще я купува в ...