Витан беше властен и горд мъж. Имаше черна и къдрава коса. Дебели черни вежди се събираха над очите му, които имаха цвят на зимно море. Кожата му, изложена вечно на слънчевите лъчи, бе загоряла и приличаше на опушен бакър. Щом си наумеше нещо като куче го преследваше, дорде не го постигне.
Живееше в едно малко рибарско селце. Дядо му беше рибар, баща му и той. Тъй, по наследство прие занаята им.
Баща му изчезна в морето, когато Витан бе на петнадесет години. На крехките му плещи падна отговорността да се грижи за стария си дядо и болната си майка. Събраха последните пари, за да ги дадат на един гемиджия, да стегне старата лодка, чийто дъбов корпус беше запазен, но имаше нужда от закърпване. Старецът помоли майстора да вгради между дъските малка дървена икона на Свети Николай, който пази рибарите в морето. Така той се зае да учи внука си на занаят - как да прави морски възли, как да гребе с лодката, да връзва чепарета….
След години възрастният мъж се спомина, но си беше свършил добре ра ...