"Добре дошла, Адел."
Съзнанието ми регистрира тези думи секунда преди да отворя очи. Тогава за първи път видях Стаята на сенките. Наоколо беше пълно с апарати с различна големина и форма, някои от тях с трепкащи монитори, други издаващи равномерни тихи звуци. Не можех да видя всичко, защото бях прикрепена към тях с множество проводници.
"Какво е Адел?" - помислих, докато фиксирах пробягващите сенки от отблясъците на мониторите.
"Условно название на твоята съхранена енергийна информация".
"Къде се намирам?"
"В огледална камера за съхранение и развитие на енергийна информация".
"Защо..." - проблясъците на сенките наоколо ме разсейваха. Съсредоточих се върху мисълта си и тя се оформи в съзнанието ми. - "Защо съм тук?"
"За да станеш част от общия информационно-енергиен поток и да спомогнеш за неговото развитие и усъвършенстване."
Имаше нещо странно в това, но не разбирах какво точно. Нещо, което се промъкваше в съзнанието ми и го докосваше съвсем леко, отдалече, сякаш опитваше да си пропра ...