Викат ми Мирослав Грешния. Прякорът ми дадоха приятели, които в никакъв случай не са по-добри от мене. Най-напред ми беше неприятно, но после свикнах и дори започна да ми харесва. Като се замисля, имам си грехове. Бъркал съм много пъти, но винаги съм разчитал само на себе си. Родителите ми загинаха в катастрофа и аз трябваше да оцелявам, както мога. Работил съм в чужбина – Германия, Холандия, Франция. Събрах малко пари и реших да живея известно време в България. Родината си е родина.
Наближаваха зимните празници и времето сякаш спираше омагьосано, за да ни припомни, че красотата и вълшебствата съществуват. Нямах роднини, при които да отида, а старите ми приятели не бяха в родния ми град. Не ми се празнуваше сам, затова реших да посрещна Новата година в „Драката“, ресторант, който харесвах.
Запазих си място и предплатих. Дойде очакваната нощ, която беше топла и хич не приличаше на новогодишна. Бях се облякъл старателно и към осем часа влязох в заведението. Беше шумно, но приятно топло и ...