Такааа…

Събота… И аз се събуждам отново рано… Не ми се спи, а ми се иска да поспя още… Или поне да дремя… Любимо състояние. Като народът след избори.

Неее… Без политика и днес…

Като любуването на хубава жена. Гледам я, представям си я на леглото, гола… И мълчалива. Че какво може да ми каже една хубава гола жена?

Говоренето е за другите жени…

Не, не грозни. Те са само за гледане. Защото това сме хората – обичаме страшното. На филм, в разказ, някъде около нас, но на друга пейка или чуждо легло…

И мълчаливо. Защото няма по-страшно нещо от приказлива грозотия. Смята, че със завеса от думи ще се покрие, а теб омае… Като че не е чувала „Бъди красива и мълчи…“

То и красавици има, дето… Като във вица: „Прибирам се, а жена ми сготвила и ми гука, гука… Гука и не млъква…

Ама я и аз да спра. Щото ако моята се събуди…

Събота… Ще отида да пийна кафе… Наборите ще са там, ще поприказваме, а след втората биричка може и на мръсни вицове да минем…

Пешо – нали е вдовец, най-много си пада по тях. Компенсация…

Оня ден ме пита дали познавам някоя вдовица. Ама свестна да била… Човек!

Одъртя, значи… Търси човек, а не жена… А преди… Казваха, че и на котките не прощавал… Само дето Мимето му метна аркана и миряса. Щото оная дребна, но купуваше все големи метли за двора. И с дебели дръжки…

Веднъж цапна даже Дана Проклетата. Щото нали мъжът й взе под наем магазина в блока, ама после разбра, че търговията само с език не се върти. И затвори помещението. Не щя да върне ключовете. Искаше да му платят сложените вътре плочки…

И умря… И той умря – все си ги прибира Господ едни такива… Ама Дана не щя да върне ключовете. И сега ни магазинът работи, ни тя го ползва. Бай Ганьовка… Сещам се за оная история, дето бай Ганьо го заловили туземци и му казали: „Ако не отговориш на три въпроса, ще направим кожата ти на тъпан“. Той не отговорил, но грабнал един нож и почнал да го забива в корема: „На ви тъпан… На ви тъпан…“.

Я… Слънцето се показа…

Трябва следобяд да поразчистя балкона, есента напредва, утре и дъждовете ще рукнат…

А и през пазара да мина… Ма, то какви цени са сложили… Мани, мани…

Ама трябва да се яде… Каквото има. Картофи, зеле… И туршиите да довършвам… После бидона да измия пак, че иде време за зареждане…

Какво, скъпа?

А, мисля си разни работи… Нали е ден за размисъл…

За кои да гласувам? Не, за по-важни работи. Не техни, наши си работи…

А за тях не мисля. Те вече са намислени, разпределени, изчислени даже за кого колко ще гласуват. Даже кодовете са подготвени и протоколите написани…

Що да им мисля, като е ясно?

Ние сме от страната на булката…