„У някои хора няма и грам лудост. Представете си какво противно съществуване водят!"
Чарлс Буковски
От мига, в който зърна рожбата си, обвита във кръв и слуз, да се отделя от тялото й, майка му разбра, че синът й беше особен. И дълбоко го намрази, задето я разочарова. Ала тази мисъл се стрелна в съзнанието й като светкавица, заслепи я за секунда и потъна в съня й.
Когато съобщи на баща му, препълнена от щастие, че е заченала дете, той я погледна кротко с онова негово тъповато изражение на лицето, излезе през вратата и повече никога не се върна.
Кръсти сина си Митко. Не Димитър или Дмитрий, дори не и Димитриус, а просто Митко. Като нещо недовършено и недоизказано. Какво точно обаче имаше да се довършва, така и не разбра.
Тя мечтаеше за идеалния син, с когото да се гордее и когато един ден баща му се върнеше - а тя твърдо вярваше, че той ще се върне, да бъде също толкова горд с него като нея. Вместо това обаче се сдоби с ниско и пълно момченце, което от всичко най-много обичаше да се хра ...