— Абе, какво сте увесили носове! — стряска ме гласът на Дидо. — Ей сега забих мацката от магазина за цигари. Утре имаме среща, на кея! Хе-хе, романтика! Откога не съм стъпвал там…
А аз, откога!
Замислям се — вярно, откога? Сигурно повече от десет години. А там се запознахме с Мая. Разхождахме кучетата, може да се каже, че любовта към животните ни сближи. Аз с ротвайлера, тя с пекинеза. Моят Крис и нейното къделесто Сиси. Първо, отървах японското подобие на куче от зъбите на Крис, сетне се сдърпахме на тема достойнства на видовете, малко по-късно спорът ни продължи под чадърите на близкия капан, за да завърши с посрещане и изпращане на залеза. И когато огромната, алена топка ягодов сладолед пльокна разтопен във водите на реката, разбрах, че няма да е последният залез, който гледаме заедно. Започнахме да се срещаме, а двете породи, досетили се за пораждащите се между нас чувства, сключиха странно примирие. Което, една нощ, вече всички живеехме под един покрив, едва не се превърна в кръст ...