Зорница/Фирдос
- Зорница… Зорница, чувате ли ме? – Чу тя непознат глас. – Зорница, отворете очи, ако ме чувате.
Тя се опитваше не само да отвори очи, но и да раздвижи краката си. Трябваше да бяга, да спаси живота си, но не можеше да помръдне, сякаш беше в ступор. Всичко я болеше. Болката бе толкова силна, че не й оставяше сили да се разплаче.
- Зорница, чувате ли ме? – Повтори въпроса си гласът. – Явно няма да стане сега. Нека я оставим още малко и ще опитаме отново при следващата визитация. – Продължи същият глас, но този път като че ли говореше на някой друг.
Суматохата около нея изчезна и настана тишина. Чуваше се само един странен звук, който отброяваше нещо. Времето може би? „Часовник?“, помисли си тя. „Сутрин ли е? Аз не се ли събудих? Нали излязох вече…“, продължи тя наум, тъй като нямаше сили да говори. След което отново изпадна в дълбок сън.
- Зорница, чувате ли ме? – отново чу гласът в далечината, но този път някаква светлина изгаряше очите й, които лека-полека вече се отваря ...