Отскочих наскоро до Ню Йорк. На разходка – имах един цял свободен ден да пообиколя, да разгледам града и после да хлътна в някой пиано бар или интересно заведение. Бях в Манхатан, около Таймс Скуеър – едно от най-оживените места в града. Бях спрял на тротоара, чакайки да пресека на другата страна на улицата – светофарът примигваше с червен сигнал. Изчаках спокойно, нямаше закъде да бързам. Погледът ми се зарея в тълпата от другата страна и пробяга по лицата на хората. Разпознах я в момента, в който очите ми се спряха на нея – моето момиче. Стоеше на тротоара директно срещу мен и чакаше светофара да светне зелено.
Беше голямата ми любов – такива обикновено казват за тези, които си тръгват...
Запознахме се в университета. Аз бях на 24, тя на 21. Дребничка, русокоса, с хубави, котешки очи. Допаднахме си веднага, като се запознахме, станахме си приятели, приятелството прерасна в любов. Спомням си онова прекрасно лято, след края на учебната година когато бяхме влюбени един в друг – как тя в ...