Средата на юли, зеленина и красота! Живея в малко село в Предбалкана, около стотина души. Всички се познаваме. В селото не се краде, хората си имат стопанства и земя – едни повече, други по-малко, но достатъчно, за да преживяват. С един приятел имаме заграждение, в което прибираме козите, като ги върнат от паша, гледаме и няколко коня. Имам и едно куче, охранител. Подариха ми го и го отгледах от малко. Породата беше неизвестна, някаква странна смесица – порасна тромаво и голямо, но се привърза много към мен и Ацата /Ангел – моя съдружник /, а козите считаше едва ли не за своя собственост.
Домовете ни с Ангел бяха един срещу друг до стопанството и кучето се разхождаше покрай тях, и от време на време влизаше при козите. Ангел имаше хубава жена, софиянка, всички се чудеха как я беше прилъгал да заживее на село. Обличаше се красиво и модерно. Русите ѝ къдрави коси бяха свободно пуснати от двете страни на раменете. Не се занимаваше с нищо. Обикновено четеше книга под сянката на липата в дво ...