Когато оставам напълно сама, на лента сякаш минава нашият филм, изпълнен с нашите спомени, с нашите мечти и чувства. Ти ми се явяваш като принц на бял кон, в моето съзнание, макар че в спомените ми си все същият глупак, който не оцени това, което имаше. За миг затварям очи и моят сън започва... Аз имам теб, ти имаш мен, та ние сме едно, обичаме се, вярваме си, любовта ни е по-силна от всичко, добилижавам те, за да те целуна, но... в съня си чувам звън на телефон... не-е-е-е... отварям очи и телефонът спира да звъни, нима това бе сън, та той бе толкова реален. Не усещам вече топлината и аромата ти. Нима за миг изчезна? Нима не бе реалност? От очите ми се стичат сълзи, но и навън вали. Празни са моите мечти, нямат смисъл дните ми. В миг на отчаяние изтичвам до аптечката и се опитвам да намеря нещо, за да заспя отново, за те почувствам и усетя, дори и за миг, но съдбата бе срещу мен - намерих празен блистер от хапчето, което ми трябваше, отново заплаках и нищо не ми помогна да заспя. Ти си остана един незабравим сън...
Мой си само в съня ми...
© ЯнИ СлАвА Всички права запазени