МОКРО
Спорът заплашваше да наруши обичайното спречкване между двамата стари приятели – две древни годзили на мисълта, обречени да бъдат заедно до края на Времето. Единият беше брадясал, на около шейсет, с много бръчки, които го правеха грозен като сушена кайсия или като повехнала смокиня, лявата му ръка трепереше винаги, когато засмукваше електронната цигара. Другият беше около шейсетте, с побеляла брада, която бе рано да засуква, защото не бе пораснала достатъчно, но той я приглаждаше редовно, целият беше сбръчкан като Жан-Пол Белмондо, но не тъй привлекателен като него, напротив. Бяха седнали в кварталната сладкарница.
- Аз тебе не мога да те разбера, и това си е! – рече разпалено единият.
- Не можеш, разбира се, как ще можеш. Виж се само – изфирясал си като смокиня в бидон без дъно.
- Моля, моля! – обиди се първият. – Ти ли ме наричаш смокиня? Ти, който си една изгнила стафида, накисната в кило метакса!
- Аз никога не съм ходил в Гърция, за да съм натопен в метакса... Да не казвам к ...